СЛЕДИТЕ НА АПОСТОЛА

 

 

 

 

 

„Две следи във снега. Две човешки следи.

Все към Къкрина. Право нататък.

И над тях – две лукави и жълти звезди –

позлатени очи на предател.

Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,

пет столетия трупал в душите,

скрил до покрив къщя и сърца, той все пак

не успял да затрупа следите.

Две следи. Там снегът и до днеска кърви –

ах, навярно човекът е куцал.

Знаел той – имал сума ти път да върви –

от въжето до моите внуци.

От султанския съд чак до мойта душа.

Път мъчителен, славен и трескав.

Как би минал човекът по него пеша,

пък дори да се казва и Левски!

Как би минал по него с раздадена кръв,

с дух раздаден и сетне възкръснал,

пък дори не човек да се казва, а лъв,

не Апостол, а Бог да е кръстен!

Две следи във снега. Във най-чистия сняг.

От въжето до всички години.

Научи ме, пресвети Апостоле, как

по следите ти пресни да мина!

За да стигна до твоя върховен живот

и да върна дълга ти грамаден:

десет гроша взел в заем от своя народ,

ти с тях си записал в тефтера жесток –

„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

Дамян Дамянов

 

На 19 февруари 2017 година се навършват 144 години от гибелта на Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ.

В ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Елхово с радиопредаване учениците от I Б и V Б и ръководители Мима Бичева и Диана Камбурова припомниха на всички кой е Апостола.

Още приживе Васил Левски е наречен от съвременниците си Апостол. Наречен е така по подобие на Христовите ученици и последователи, но и на носителите и изповедниците на новата гражданска религия през ХІХ век за правата на човека за свобода, за стремежа на нациите за самостоятелност, равноправие и независимост.
Левски е синоним на изумително смел, изключително разсъдлив и хладнокръвен човек. Безпределната му вяра в свободата – свобода лична, свобода национална и общочовешка, както и борбата му за равноправие на гражданина – независимо от етнос, националност, раса и религия, ще останат не само велико завоевание лично на Апостола, на неговите другари и съратници, но и на политическата зрялост на българската възрожденска нация, на нашата национална революция. Делата и думите му могат да бъдат и завет, и знаме на всяко ново българско поколение.
Да, Левски принадлежи не само на историята.

Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България – България на новото, трето човешко хилядолетие.

 

 

 

 

 

 

 

 

Там, край София, Левски увисна

на бесилото за свобода.

Февруарска виелица писна

над една умъртвена звезда.

Ведно с гордото име България

днеска името Левски звучи.

Виждам образа му легендарен

с двете орлови сини очи.

От бесилото в лют февруари

той бе нашето време видял!

И цъфти свободата в България,

за която бе Левски мечтал!

Днес, застанал смирено на Левски

пред старинната остра кама,

клетва давам да служа аз честно

на теб, моя свещена земя…

М. Исаев