Домът – пристан, пламък, уютен свят, споделени мисли, сбъднати мечти…
Семейството – обич, топла прегръдка, ласка, изтрита от бузките сълзица, протегнати ръчички, неповторима усмивка, ценен подарък, щастие…
21 ноември – Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство) е на особена почит в нашето училище.
Учениците от ОУ „Св. св. Кирил и Методий” отбелязаха този ден с различни инициативи. Първокласниците научиха от представените им презентации, че семейството е символ на доброто, на любовта и опората. Децата с искрящи очички изброяваха християнските добродетели.
С трепет и вълнение учениците от втори, трети и четвърти клас рецитираха стихове, оцветяваха и изработиха най-красиви творения за своите семейства – рисунки, картички, поздравителни адреси и благодарствени писма.
В групите за целодневна организация на учебния ден, децата с възторг и умиление разказваха за своите родители, изпъстриха рисунки и ги представиха по интерактивен начин. С умения и талант изработиха грамоти за най-добро и задружно семейство. С красиви букви и скрита благодарност преписваха стихове от известни наши поети и представиха своето лично творчество – стихотворения и съчинения на тема « Моето семейство».
Изработените предмети от децата и семейните фотоси от библиотекаря украсиха фоайетата, класните стаи и коридорите на пъстрото ни училището. То заприлича на цветна палитра, изпълнено с домашен уют и топлота.
Учениците от прогимназиален етап беседваха в часа на класа върху ценностната система на семейството, изразяваха мнение, че техните родители са тези, които винаги ги подкрепят.
Днес, 21 ноември, в Деня на християнското семейство децата от предучилищната група изпълниха сърцата на своите родители с щастие и гордост. Вълшебен беше техният подарък – прекрасно тържество, посветено на светлия празник.
Ученици от училището отправиха най-искрените си пожелания за любов, споделени мигове и щастие към своите семейства с чудесното изпълнение на „Песен за семейството”.
Денят на християнското семейство е добър повод да се събере и забързаното, задъхано съвременно българско семейство. И всеки от нас да остави проблемите си навън, до пътната врата, да посвети вечерта на най-близките си, да освободи душата си и я зареди с обич, топлина и благост.
И нека не забравяме, че семейството и днес е храм, в който трябва да се учим на вярност и добро. Нека изграждаме домове в сърцата си! За идните дни…
