„Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях – две лукави и жълти звезди –
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви –
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той – имал сума ти път да върви –
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток –
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“
Дамян Дамянов
На 19 февруари 2017 година се навършват 144 години от гибелта на Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ.
В ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Елхово с радиопредаване учениците от I Б и V Б и ръководители Мима Бичева и Диана Камбурова припомниха на всички кой е Апостола.
Още приживе Васил Левски е наречен от съвременниците си Апостол. Наречен е така по подобие на Христовите ученици и последователи, но и на носителите и изповедниците на новата гражданска религия през ХІХ век за правата на човека за свобода, за стремежа на нациите за самостоятелност, равноправие и независимост.
Левски е синоним на изумително смел, изключително разсъдлив и хладнокръвен човек. Безпределната му вяра в свободата – свобода лична, свобода национална и общочовешка, както и борбата му за равноправие на гражданина – независимо от етнос, националност, раса и религия, ще останат не само велико завоевание лично на Апостола, на неговите другари и съратници, но и на политическата зрялост на българската възрожденска нация, на нашата национална революция. Делата и думите му могат да бъдат и завет, и знаме на всяко ново българско поколение.
Да, Левски принадлежи не само на историята.
Левски бе и ще бъде съвременник и на утрешна България – България на новото, трето човешко хилядолетие.
Там, край София, Левски увисна
на бесилото за свобода.
Февруарска виелица писна
над една умъртвена звезда.
Ведно с гордото име България
днеска името Левски звучи.
Виждам образа му легендарен
с двете орлови сини очи.
От бесилото в лют февруари
той бе нашето време видял!
И цъфти свободата в България,
за която бе Левски мечтал!
Днес, застанал смирено на Левски
пред старинната остра кама,
клетва давам да служа аз честно
на теб, моя свещена земя…
М. Исаев