За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
За да разберем идеализма на Освобождението е нужно само да прочетем думите на очевидците: „Самият народ тръгна на война начело с царя. Когато прозвуча царското слово, народът нахлу в църквите по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, народът се кръстеше и всички се поздравяваха един друг с войната„, пише през 1877 г. Достоевски в своя прочут „Дневник„.
Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство. Синоними на Единство – цялостност, сплотеност, взаимозависимост, взаимна връзка, целокупност, свързаност, дружност, единодушие, единомислие, сговор, задружност, съгласие, общност, солидарност, неделимост… и т.н., все думи, от които можем да разберем, че думите, делата, възгледите, чувствата, мислите на един Народ са едни и същи, и гледат в една посока.
Днес 02.03.2017 год. в кинозалата на ОУ “Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. Елхово учениците тържествено отбелязаха наближаващия Национален празник – 3 март. Водещите на програмата, които бяха облечени в народни носии, ни върнаха в годините на забележимите битки, увековечили безсмъртието на хиляди българи в Руско-турската освободителна война от 1877-1878г. В празничната програма взеха участие шестокласниците, които рецитираха вълнуващи стихове и пяха песни. В унисон с атмосферата на деня учениците от пети, шести и седми клас се изявиха с песните „Кой уши байряка?“ и „Тих бял Дунав“. Шестокласниците декламираха стихове на Иван Вазов. Кулминацията на програмата бе тържественото изпяване на „Моя страна, моя България“, с което цялата зала аплодира и запя с участниците в програмата.
Честит празник, България!
