На 19 февруари 2018 година се навършват 145 години от гибелта на най-обичания син на България – Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ.
В ОУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Елхово с радиопредаване учениците почетоха паметта на Апостола и припомниха на всички кой е той и какво е значението на неговото дело. Слово за най-тачения ни национален герой произнесе и директорът на училището – г-жа Тинка Атанасова.
Историята не бива да остава заровена в земята и тъпкана с невежество. Ние, като потомци на смели и саможертвени българи, трябва да помним миналото, за да ни има в бъдещето.
Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят – свят на народното равноправие и на човешката свобода. Макар и да е заел своите идеи от европейската демократична мисъл, той ги преработва, за да създаде от тях платформа и знаме на народната пробуда, на националното движение.
Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век.
„В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“
Свещеник Тодор Митов свидетелства: „След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика:
Боже, избави България!“
